Маршрут 3 – Крепостите
Сексагинта Приста – Римският кастел е предшественик на съвременния град, крепост от римската отбранителна система по река Дунав и важно пристанище за флота. Името му означава “Пристанище на шейстетте кораба”. От каменен надпис става известно, че кастелът е основан от император Веспасиян (69-79г.). През 6-7 век при многобройните нападения на славяни и прабългари градът е разграбен и опустошен. Върху останките възниква славянско селище и средновековна българска крепост. Експонирана е северната крепостна стена бранила империята от варварите, както и четириъгълна бойна кула, помещения на казарми. В процес на проучване е по-обширна част на крепостта, където са открити тракийски култови ями, храм на Аполон върху който е изградена Принципията – щаб на армията където се пазят бойните знамена. У нас са открити и проучени само четири принципии, три от които са в региона – при Нове до Свищов, Ятрус при устието на река Янтра и в Сексагинта Приста.
Паметникът на моряка – символизира връзката между старото римско пристанище на река Дунав и създадената Дунавска флотилия – първият флот след освобождението на България. Според клаузите на Берлинския мирен договор от 1878 година всички крепости в Княжество България са разрушени. От Русчушката крепост е оставена само Кюнту Капу и нейната обкована с желязо врата. Специалистите смятат,че така – облечени с желязо са изглеждали и българските средновековни порти.
Крепостната врата Кюнту Капу – буквално (“Вратата с тръбата”) може да се види при излизане от Русе при моста наречен от русенци “Охлюва”. Това е една от портите на Османската крепост Русчуку, при която е минавал тръбопоровод (кюнт) – част от водоснабдителната система на града. Този водопоровод е снабдявал с вода Свети Георгиевското училище (сега Ангел Кънчев) – единствената съхранена от 18 век чешма в Русе.
В непосредствена близост до се портата се издига храмът “Света Петка-Параскева”. Това е един от новите храмове издигнати в Русе, а определянето на патрона дава приемственост с миналото. Последната скална църква по Поломието в Русенско “Света Петка” е засипана след Освобождението. Намира се до складовете за бира на пивоварната фабрика “Света Петка”. Днешният храм на Света Петка (арх. С. Бобчев) е любопитен със своя архитектурен план, който повтаря известната “Златна” или “Кръгла” църква в Преслав, строена от цар Симеон Велики.
Левент Табия – Каменно укрепление (крепостен форт) на османската русенска крепост от 19 век. Побира 3000 души гарнизон, пригоден за самостоятелна отбрана. Склад за оръжие и боеприпаси на дунавската флотилия. Оттук оръдията са могли да обстрелват румънския бряг, но възщност са служили за отбрана на града от юг. По време на социализма укреплението е преустроено в ресторант с различни салони – в стила на всички дунавски държави. В близост е най-високата на Балканите телевизионна кула с височина 201 метра. Днес “Левента” е ресторант с винарна. Залите за гости са изрисувани с различни сюжети и обзаведени с различен стил.
Археологически резерват “Средновековен град Червен” – Това е най-значимият средновековен български град през 14 век на север от Търновград. Градът е бил средище на железодобивната индустрия в Северозиточна България.В червен имало болярин и митрополит, а силно били развити търговията и занаятите. Личат останките на външния неукрепен йрад и масивните зидове на вътрешния град. Открояват се болярски замък в центъра, митрополитска църква, щерни за вода. По главната улица личат плътно застроените една до ддруга къща отдолу с дюкяни. Градът има 11 църкви, а край него в скалите множество манастири.Най-внушителна е кулата-стражница- много етажна, висока 12 метра. По нейно подобие е възстановена така наречената Балдуинова кула на царевец във Велико Търново. В Червен са открити две водочерпателни съоръжения. Може да се посети точва от южната страна на крепостта, долу до реката, където каменна стълба, в тунел води подземен карстов извор. От него хората се снабдявали с вода през размирни времена по време на дълги обсади. След османското нашествие през 1388 година Червен постепенно запада, тъй като градът губи стратегическото си военно положение. Градът съществува и през 16 век до преместването на селището на епископа в Русе.
